В настоящия епизод на „Да поговорим за #История“ ви разказваме за Априлското въстание – последният самостоятелен опит за освобождение на българите преди 1878 г. Сто и петдесет години след неговото избухване, Априлското въстание остава символ на възродения дух и национална идентичност на българите. Вярваме, че качествата, проявени от предците ни тогава, са крайно необходим пример за нас, съвременните българи, за да живеем в една по-добр аи справедлива #България.

В епизода ви разказваме:

Какъв е историческият контекст на въстание

Как се развива революционното движение през 1870-те

Как протича организацията на въстанието

Как се развива Априлското въстание

Как е потушено въстанието

Кои са основните последици от Априлското въстание

__________________________

Слушайте Подкаста в Youtube

Слушайте Подкаста в Spotify

Слушайте Подкаста в Apple Podcast

На 28 февруари 2026 г., САЩ и Израел атакуваха Иран като продължение на 12-дневната война между Израел и Иран, водена през пролетта на 2025 г. Конфликтът тепърва ще търси своята развръзка. На фона на противоречивите оценки за възможната успеваемост, която една война срещу Иран може да има днес, си струва да отправим поглед назад към историята, за да видим кои са предишните големи нашествия на чужди държави и племена срещу Иран и как тези инвазии са оформили облика на една от най-древните и културно значими нации в историята.

Цялата статия е достъпна ТУК

Сто петдесет и три години след кончината на Апостола на Свободата, в Дапоговорим за История“ посвещаваме днешния епизод на паметта на Васил Левски.

Може да чуете епизода в YouTube

Може да чуете епизода в Spotify

Може да чуете епизода в ApplePodcast

Съвременния държавен модел се ражда в края на XVIII век като следствие от две революции – бунтът на американските колонии срещу тяхната метрополия и бунтът на френския народ срещу техния крал. В десетия епизод на „Да поговорим за История“ ще сравним двете революционни движения – техните предпоставки, лидери и развой, за да разберем кои са онези краткосрочни и дългосрочни техни последици, които предопределят света, в който живеем. Системата на управление на САЩ и Франция се превръща в модел за подражание на Европа, а в последствие и на целия свят.

Скушайте подкаста в YouTube, Spotify и Apple Podcast

Америка не може да си позволи излишни рискове, нито да се въвлече в нова безсрочна война, подобна на афганистанската. За Тръмп ще бъде по-изгодно да „напазарува“ местните действащи режими, отколкото да се опитва да ги променя със сила. От тази перспектива акцията срещу Мадуро изглеждаше като проява на „тоягата“, преди САЩ да размахат и моркова пред политическите елити в Каракас.

Посланието беше отправено към всички лидери в Карибския басейн. Тръмп заяви ясно: „тепърва ще си говорим за Куба“ и „президентът на Колумбия да си пази гъза“.

По-голямото послание беше отправено към Москва и Пекин: „Дръжте си ръцете далеч от нашата зона на комфорт.“ Тръмп размаха пръст и на Иран: „Ако използвате насилие срещу протестиращите, ще ви бомбардираме отново.“ Общата идея е ясна – това, че САЩ се стремят да не започват нови войни никъде, съвсем не означава, че ако бъдат настъпени по пръстите, няма да започнат да раздават шамари подред.

За Тръмп е от особена важност да изглежда като алфа мъжкар в очите на своите гласоподаватели, а и на света като цяло. В своето тщеславие Доналд не може да допусне, че образът му в историята ще остане този на политик-клоун. Напротив – той ще държи да бъде запомнен като некоронования крал на Америка, който е изгонил враговете от границите ѝ, завладял е нови земи и ресурси и е направил „САЩ отново велика“.

Дали което и да е от тези негови желания ще се сбъдне, е въпрос, на който следващите 24 месеца ще дадат ясен отговор.

ЦЕЛИЯТ ТЕКСТ ТУК